2024 беше най-топлата година в историята на България. а 2025 не и отстъпва.

Високите температури доведоха до рекордни суши и пожари и загатнаха за рисковете, които климатичните промени крият за родината ни.

Какво всъщност знаем за измененията на климата в България?

1. Средната температура в страната се е увеличила с 0.8 градуса в последните 30 години в сравнения с предишните 30 (1991-2020 спрямо 1961-1990), а прогнозите показват увеличения от 2 до 5.5 градуса до края на века.

2. Режимът на валежите значително се е променил, като вали по-рядко, но по-проливно. Очаква се сушите да стават все по-чести, като миналото лято над 200 места в страната бяха на воден режим.

3. И жегите, и дъждовете стават все по-екстремни. Топлинните вълни (периоди от поредни дни с температури от 35 градуса и нагоре) се засилват, както и рискът от наводнения заради проливни дъждове.

4. Всички тези промени влияят върху земеделието, като много култури са заплашени заради ненавременни слани, редуващи се топли и студени периоди през цялата година, продължителни суши и екстремни жеги през лятото.*

*Информацията е взета от доклада “Променящият се климат на България - данни и анализи” на проф. Таня Маринова и доц. Лилия Бочева, НИМХ към БАН от 2024. Може да го намерите тук или да прочетете обобщение на доклада тук.

В основата на всички тези промени стои изгарянето на изкопаеми горива. 

Науката е категорична - отделянето на парникови газове при горенето на нефт, газ и въглища е главният двигател на климатичните промени. Парниковите газове (главно въглероден диоксид и метан) се натрупват в атмосферата и усилват т.нар. “парников ефект”, който задържа повече топлина на Земята. Човешката дейност е в основата на това прекомерно натрупване, заради което климатичният баланс на планетата ни е под опасност.

От този консенсус се раждат и модерните колективни решения за измененията в климата като “Парижкото споразумение”, според което държавите, в това число и България, трябва да намалят количеството парникови газове, които допускат в атмосферата, с 40% до 2030 и на 100% до 2050. За да се постигнат тези амбициозни цели, водещи енергийни организации като Международната енергийна агенция са категорични, че няма място за повече нови източници на нефт, газ и въглища.

През април тази година бе подписан договор между българското правителство и петролният гигант “Шел” за разрешение на компанията да проучва Черно Море за находища на нефт и газ. Договорът бе описван като “изключително важен” за енергийната сигурност и бъдеще на България. Климатичната сигурност обаче не бе спомената нито на пресконференцията, нито в последвала комуникация.

вместо да Ги премахва, правителството търси нови източници на нефт и газ. Това е политически, екологично, социално и икономически безотговорно. ЕТО ЗАЩО:

1. Политически - ратифицирането на “Парижкото споразумение” задължава България, през членството си в Европейския съюз, да намали емисиите си от парникови газове с 55% до 2030 цялостно и с 10% в конкретни индустрии (транспорт, строене, земеделие, отпадъци), и да стане климатично неутрална до 2050. Разрешението за търсене на нови находища на нефт и газ подкопава тези задължения и показва липса на решителност целите да бъдат постигнати (особено дългосрочните такива). Изкопаемите горива пък губят своето лидерство като енергиен източник в ЕС - през 2024 едва 29% от енергията в съюза е дошла от такива. Тенденциите сочат, че този процент ще продължи да намалява и рискуваме новооткрити находища да се окажат неизползваеми в идните десетилетия.

2. Екологично - и IPCC (междуправителствения панел за измененията в климата), и IEA (международната енергийна агенция) са категорични, че за да има шанс средната температура на Земята да не превиши 1.5 градуса покачване, нови находища на изкопаеми горива не бива да се разработват. Промените на климата в България са сравними с тези в цял свят и вече дават своето отражение под формата на по-горещи лета, по-редки, но проливни валежи, по-дълги суши и повече екстремни събития на времето. Разрешение за търсене и последвало намиране и изгаряне на още изкопаеми горива, предвид тяхната роля в покачването на температурите, само ще засили и забърза вече осезаемите промени.

3. Социално - България се нареди на 10-то място в проучване за държавите с най-голям риск и вреди от климатичните промени за 2022 година. Тогава над 2000 смъртни случая са директно повлияни от екстремните жеги, като най-засегнати са били възрастните и хората с придружаващи заболявания. В България през 2023 живеят почти милион и половина сънародници на възраст 65 и нагоре, а лошата диета и висок процент на тютюнопушене допринасят за цялостно лошото здраве на народа ни. Все по-високи температури ще поставят под риск все повече сънародници сега докато усложняват условията за живот на бъдещите поколения.

4. Икономически - всеки сектор на икономиката ни ще пострада от липса на действие за ограничаване на измененията в климата. Вместо да си осигурим “енергийна независимост”, нови залежи на изкопаеми горива ще ни направят все по-зависими от активи, които ще губят стойността си с всяко следващо десетилетие. Фиксацията върху тях пък ще ощети сектора на възобновяема енергия, където инвестиции в нея веднага ще позволят на развитието на вътрешен пазар вместо търсене на външни алтернативи в по-късен етап. Освен това, вредите върху земеделието и недостига на вода също ще имат значително икономическо значение, а туризмът - сектор, който се очаква да представлява 10% от икономиката ни през 2033, ще бъде поставен под опасност заради все по-нестабилния климат.